Електронно обучение

Електронното обучение, уеб-базираното обучение, обучението онлайн и дистанционното обучение са широко използвани понятия в наши дни, много често в качеството си на синоними. В същото време, посочените понятия отразяват различни аспекти на феномена обучение, което прави синонимната им употреба некоректна.
В ход е постоянно предефиниране на понятията в тази динамично развиваща се област на съвременното образование, като се предлагат нови цялостни стратегии и локални решения, което влияе и върху обхвата и актуалността на термините.
 
1. Електронно обучение/учене (E-learning)
Най-широкообхватното определение на понятието “електронно обучение/учене” (e-learning) звучи по следния начин: ‘Учене, подпомогнато от използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ)”. Необходимо е да се направи уточнението, че английския термин електронно учене (e-learning) у нас най-често се превежда и интерпретира като „електронно обучение”, макар че съдържателните различия са известни. Електронното учене в този широк смисъл може да покрива спектъра от най-разнообразни практики, като се започне с използването на отделни технологии в подкрепа на ученето и преподаването, премине се към смесен тип учене (като комбинация от традиционни и електронно базирани учебни дейности) и се стигне до учене изцяло онлайн.
Подобно широко определение, ориентирано към конструктивизма и обвързано с качеството/ резултативността на ученето, се дава в доклада на Европейската комисия, където електронното учене е дефинирано като „ориентиран към учещия подход на използване на нови мултимедийни технологии и на Интернет за подобряване на качеството на учене чрез улесняване на достъпа до ресурси и услуги, както и до отдалечен обмен и колаборация”.
Поради изключително разнообразната практика на електронно обучение се налага и друго, производно на него понятие, а именно “смесено” обучение (blended learning). В по-общ смисъл, смесеното учене се характеризира с надграждане, вплитане, интегриране на разнообразни информационни и комуникационни технологии в традиционен образователен контекст. В съдържателно и организационно отношение това интегриране може да бъде много разнообразно при различно съотношение на традиционните и електронните образователни технологии. Технологиите могат да се използват за подпомагане както на преподаването, така и на ученето, и на педагогическото общуване.
 
2. Уеб базирано обучение (Web-based learning) и онлайн обучение (Оnline learning)
Тип електронно обучение, при което преносната среда на учебното съдържание е Мрежата – т.е. уеб базираното обучение/ учене изисква учебното съдържание да бъде конструирано, представено и достъпно чрез Интернет и в повечето случаи се визуализира чрез уеб браузър, респективно в уеб формат. В този смисъл дори учебният текст да е в линеен формат, използването му в уеб формат и чрез сърфиране в мрежата определя подобно учене като уеб базирано. Съществува алтернативен вариант, при който хипертекстът да бъде съхранен на CD-ROM. Последното предполага, че учене може да се осъществи и без наличието на Интернет.
 
3. Дистанционно обучение (Distance learning)
Това е най-старото понятие между всички, дискутирани по-горе. То характеризира обучение, което не е задължително да включва използването на компютри и мрежи. Такъв пример е кореспондентското обучение. Дистанционното обучение предполага взаимодействие между учащите се и между тях и преподавателя от разстояние. С развитието на технологиите - аудио-визуалните, а после и електронните - дистанционното обучение все по-често се асоциира с тяхното използване.
Създаването на платформите за електронно обучение води до трансформиране в електронни и достъпни в мрежата на значителна част от курсовете в специализираните в предоставянето на дистанционно обучение университети. С разпространението на технологиите за синхронна комуникация (видео-конференции, стаи за разговори, форуми), на web2 (блогове, уики и пр.), а вече и на учене с мобилни технологии (m-learning), дистанционното обучение все повече се доближава от една страна до характеристиките на традиционното обучение, като възпроизвежда основните му характеристики, но от разстояние, а от друга, до тези характеристики, с които ние дефинираме електронното обучение. В този смисъл, дистанционно обучение, което приоритетно се осъществява в електронна учебна среда и използва електронно базирани ресурси и учебни материали, може да се нарече дистанционно електронно обучение. Или дистанционна форма на електронно обучение.
 
 
В публикацията е цитирано съдържание от “Стратегия за развитие на електронното и дистанционно обучение в Софийски университет”. Стратегията е разработка на работна група на Софийски университет в състав:     
доц. д-р Румяна Пейчева-Форсайт
доц. д-р Ренета Божанкова
доц. д-р Веселин Ковачев
гл. ас. Евгения Ковачева